сурòво нареч. 1. Несварено, неизпечено, неизпържено. Загреба малко с лъжицата — Как не — отвърна той под нос и заклати глава, — на сурово мирише. Ст. Загорчинов. 2. Прен. Строго, грубо, жестоко. Еньо отбягваше да му говорят за брата му и ако Станка искаше да му съобщи нещо, той я пресичаше сурово. Елин Пелин. Гласът му звучи пак тъй строго и сурово. Йовков. Тя обърна мрачно лице към него и сурово го загледа. Д. Немиров. Наказаха го сурово.
|