су̀трин, -тà, мн. -и, ж. 1. Времето през първите часове на деня; утрин, сутрина, утро. Слънцето се издигна и припече. Но кога беше изгряло и колко време се беше изминало от сутринта, никой не знаеше. Йовков. През хубавите майски сутрини отец Никодим слизаше между тях (розите), дълго се разхождаше, миришеше ги. Елин Пелин. Работиме много, / работим от сутрин до здрач. Вапцаров. 2. Като нареч. В първите часове на деня. Сутрин, вечер птичка там самотна / пей. П. П. Славейков. Сутринта се събудихме рано. Йовков.
|