Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
с
с-
са
сб
св
сг
сд
се
си
ск
сл
см
сн
со
сп
ср
сс
ст
су
сф
сх
сц
сч
съ
сь
сю
ся
субаш
субвенция
субект
субективен
субективизъм
субективист
субективистичен
субективно
субективност
сублимат
сублиматов
сублимация
сублимен
сублимирам
сублимиране
субординация
субретка
субсахарски
субсидирам
субсидиране
субсидия
субстанция
субстрат
субтропик
субтропичен
субтропически
суват
сувенир
суверен
суверенен
суверенитет
суверенно
суверенност
сугаре
сугарен
суграшица
сугреб
суданка
суджук
судурма
суеверен
суеверие
суеверно
суек
суета
суетен
суетене
суетлив
суетливо
суетливост
суетно
суетност
суетня
суетя се
суинг
сукалче
сукане
сукман
сукнар
сукнен
сукно
сукървица
сулица
султан
султанат
султанка
султанов
султански
сулфамид
сулфат
сулфато
сулфид
сулфит
сума
сумарен
сумарно
суматоха
суматрански
сумирам
сумиране
сумрак
сумрачен
сумтене
сумтя
сундурма
супа
супен
суперкупа
суперлатив
суперфосфат
суперфосфатен
супин
супник
супя се
сур
сурат
сурва
сурвакам
сурвакане
сурвакар
сурваквам
сурвакване
сурваки
сурвакница
сурвам се
сурвачка
сурдинка
сурна се
суров
суровакам
суровакане
суровакар
суровакница
суроватка
суровачка
суровина
суровинен
суровица
сурово
суровост
сурогат
сусам
сусамка
сусамов
сусамче
суспендирам
суспендиране
сутеньор
сутерен
сутеренен
сутиен
сутлияш
сутренник
сутрешен
сутрин
сутрина
сутринен
суфикс
суфиксен
суфле
суфлирам
суфлиране
суфльор
суфльорка
суфльорски
суфльорство
сух
сухак
сухар
сухарен
сухо
суховей
суходол
сухоежбина
сухожилие
сухоземен
сухомразица
сухопътен
сухост
сухота
сухоустойчив
сухоустойчивост
суча
сучене
суша
сушав
сушелка
сушене
сушилен
сушилня
сушина
сушка

су̀хо, мн. няма, ср. 1. Място, което не е кално, не е мокро. || Място защитено от дъжд; сушина. Нощта прекарахме тоя път на сухо, под стряха и при огън. Йовков. 2. Суша, земя. Конете изгазиха с мъка и излязоха на сухо. Вазов. Закъсняват и пропущат парахода. Нищо друго не им оставало, освен да тръгнат по най-краткия път по сухо. Йовков. □ Мятам се като риба на сухо (разг.) — намирам се в тежко, безизходно положение. Оставам на сухо (разг.) — не получавам това, което съм очаквал; изигран съм.

су̀хо нареч. 1. Без вода, без влага. Противоп. мокро, влажно. По улицата растат доста големи акациеви дървета, под тях също е сухо. П. Вежинов. 2. Без дъжд без валежи. Ожънахме на сухо. 3. Прен. Хладно, сдържано. Хубав имот направи — рече брат му. — Не можах да го закръгля както трябва и ме е яд — отговори сухо Еньо. Елин Пелин. Влезе един офицер и студено и сухо го покани да го последва. Йовков. Агрономът, беше затворен човек, отнасяше се със селяните вежливо, но сухо. А. Гуляшки. 4. Прен. Безинтересно, досадно. Византийските летописци разправят мимоходом и сухо за събитията в България през XIII век. Вазов. Учителят предава сухо материала. 5. Прен. Дрезгаво. Тя се засмя нервно, неестествено и сухо. Йовков.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.