|
су̀ша1 ж. Продължително време без валежи; сухо време. Три месеца дъжд не капна, / стана страшна суша. Вазов. Краят на страшната суша, която изпогори всичко, вече настъпваше. Елин Пелин.
су̀ша2, мн. няма, ж. Голяма част от земната повърхност, оградена с води; земя. Далеко в полето блещяха някакви бели стени и кули до едно дълго езеро, вдадено в сушата като залив. Ст. Загорчинов. И някога за път обратен / едва ли ще удари час: / вода и суша — необятен, / света ще бъде сън за нас! Яворов.
сушà, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Правя нещо мокро, влажно да стане сухо. Тя правеше питки от бяла пръст и ги сушеше на слънце. Йовков. В нашето лозе също гори огън Всички са за-обиколи огъня, смеят се, греят се и сушат си крака. Г. Райчев. || Правя нещо да загуби жизнените си сокове, да изсъхне. Сушим сливи. Сушим грозде. 2. Само 3 л. Предизвиквам усещане на сухост у някого, у нещо, намалявам влажността на нещо. Силна жажда сушеше гърлото му и ракията минаваше като вода. М. Кремен. 3. Прен. Диал. Правя някого слаб, сух. Някаква болест го суши от дълго време. суша се страд.
|