|
су̀шина ж. 1. Запазено от дъжд място. На сушина, под стряхата Петър поправяше някакво си колело. Елин Пелин. Скоро заваля дъжд. Митко се прислони на сушина под един стар бук. М. Марчевски. 2. Лека постройка, само с покрив, която предпазва от дъжд; навес. Между къщата и плевнята си Киро направи сушина с три отделения. Това не беше нито навес за добитък, нито пък хамбар, защото беше изградено половин метър над земята и вътре нямаше отделни дъсчени прегради. Г. Караславов. Мнозина от селяните бързаха да използуват последните хубави дни и някои са поправяха сушините за през зимата, а други строеха нова. И. Волен.
|