|
схàпвам, -аш, несв.; схàпя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. 1. Обикн. мн. Изведнъж мнозина захапваме някого, нещо. Схапаха го кучетата. 2. Прен. Неочаквано обиждам, засягам някого остро; уязвявам. И колкото и да се въздържаше да не каже някоя остра приказка, пак на два-три пъти я схапа. Г. Караславов. схапвам се, схапя се взаим. Конете се схапаха.
|