Речник

сцèна ж. (гр.). 1. Специално пригодено по-издигнато място от едната страна на театрален салон, където се играе някакво представление. На първото място имаше само един офицер с жена и дете, седнали до самата сцена. Вазов. 2. Само ед. Разш. Театър, театрална дейност. Друмевата драма „Иванко“ в продължение на четиридесет години не слезе от сцената. Вазов. Родена за сцената. 3. Остар. Литер. Отделно явление, обособена част от действие в театрално представление. Действие второ, сцена първа. Масова сцена. 4. Отделен епизод в роман, повест, разказ. Сантиментални сцени. Битови сцени. 5. Прен. Зрелище. Краличът следеше до сега неподвижен сцената, която се разиграваше отпреде му. Вазов. Изпращаха го млади момичета и стара жена Тоя момък видях сега и за минута пред мене възкръсна далечната и тъжна сцена на това изпращане. Йовков. 6. Прен. Шумна разправия; скандал. Аз знам, че те не живееха добре с мъжа си Ставаха сцени между тях дор беше жив. Вазов. Аз винаги съм го обичала. Следях го, вървях по стъпките му, правех му сцени. Йовков. 7. Прен. Книж. Поле на дейност. Със самото си появяване на сцената на живота в днешното общество тя (работническата класа) извършва коренен преврат в това последното. Г. Кирков.