Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
с
с-
са
сб
св
сг
сд
се
си
ск
сл
см
сн
со
сп
ср
сс
ст
су
сф
сх
сц
сч
съ
сь
сю
ся
счепкам
счепкам се
счепквам
счепквам се
счепкване
счета
счетоводен
счетоводител
счетоводителски
счетоводство
считам
счувам
счувам се
счуване
счукам
счуквам
счукване
счупвам
счупване
счупя
счуя
счуя се

счу̀пвам, -аш, несв.; счу̀пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. С чупене направям нещо на късове. Едни се насочиха към обора, други прескочиха в градината и счупиха няколко клона. К. Петканов. Счупих чашата. || С чупене повреждам нещо; строшавам. Насилиха вратата, счупиха бравата и нахълтаха в канцеларията. К. Петканов. || С удар причинявам нараняване, повреда на част от тялото (глава, крак и др.). Удари го с камък и му счупи главата. Паднал и си счупил ръката. счупвам се, счупя се страд. □ Счупвам (строшавам) веригите (книж.) — освобождавам се от робство. Счупвам рекорд (норми) (книж.) — надминавам достигнато постижение в някоя област. Счупвам си главата — претърпявам тежка несполука, за която сам съм виновен.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.