с
с-
са
сб
св
сг
сд
се
си
ск
сл
см
сн
со
сп
ср
сс
ст
су
сф
сх
сц
сч
съ
сь
сю
ся
| сявга
сядам
сядане
сяждам
сяждане
сякам
сякаш
сянка
сяра
|
ся̀каш нареч. 1. Изразява предположение, несигурност, неопределеност — като че, като че ли. Сякаш силите им (на воловете) са стигнали само да дойдат до тук. Йовков. Хем ти сякаш си плакала пак? Р. Стоянов. Пред моите очи сякаш възкръсваха легендите на старите, езическа дни: жертвените огньове, позивът към боговете. Йовков. 2. Изразява сравнение, оприличаване с нещо — като че ли, също като. Сякаш един воденичен камък се смъкна от рамената му. Вазов. А каква беше дядо Цоновата воденица? Нищо и никаква къщурка, ниска, схлупена сякаш ластовиче гнездо, залепено на баира като под някоя стряха. Йовков. Старата жена продължи да бъбре и лицето ѝ ставаше сякаш все по-дребно и по-жалко. П. Вежинов. 3. Обикн. неодобр. Изразява наблягане, когато се подразбира обратното на изказаната мисъл; като че ли. Сякаш че у баща му няма врата. П. Р. Славейков. Сякаш децата му гладни ще останат. Сякаш не можеше да почака. 4. Като съюз, понякога в съчет. със съюза че като сложен съюз сякаш че — въвежда подчинени изречения за сравнение и начин. Войникът шибна конете и каруцата се понесе надолу, сякаш бягаше от някаква опасност. Л. Стоянов. Безкрайното тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна. Елин Пелин. Сякаш че това схлупено здание, изнемощяло под товара на годините си, безутешно плачеше. Елин Пелин.
|