т
та
тв
те
ти
тк
тл
тм
то
тп
тр
ту
тц
тщ
тъ
тю
тя
| та
табак
табакера
табан
табахана
табашки
табела
табиет
табиетлия
табия
табият
табла
табладжийка
табладжия
табланет
таблен
таблетен
таблетка
таблица
табло
табор
табу
табун
табуретка
тава
таван
тавански
тавтологичен
тавтология
таен
таене
таз
тазвечерен
тазгодишен
тази
тазов
тазсутрешен
таинствен
таинствено
таинственост
тайга
тайна
тайно
тайнствен
тайнствено
тайнственост
тайнство
тайфа
тайфун
така
такава
такваз
таквиз
таквоз
таке
тако
такова
такса
такси
таксидиот
таксиметър
таксувам
таксуване
такт
тактик
тактика
тактичен
тактически
тактично
тактичност
тактов
тактувам
такъв
такъм
талаз
талазовиден
талант
талантлив
талантливо
талантливост
таласъм
талаш
талвег
талер
талерка
талибан
талига
талигаджия
талигар
талигарски
талигарство
талим
талисман
талия
талк
талков
талмуд
талмудист
талог
талон
талпа
там
тамам
тамбура
тамбурашки
таме
тамка
тамкашен
тамо
тамошен
тампон
тамън
тамян
тамянен
тамянка
тамянов
тананикам
тананикане
тангенс
тангенсов
тангента
танго
танец
танзимат
танин
танинов
танк
танкер
танкист
танков
тантела
тантелен
тантиеми
тантурест
танц
танцмайстор
танцов
танцувален
танцувам
танцуване
танцувач
танцувачка
танцьор
танцьорка
тапа
тапет
тапетен
тапир
тапицер
тапицерия
тапицирам
тапициране
тапицировка
тапия
тара
тараба
тарабука
таралеж
таралежов
тарама
тарамбука
тарантела
тарапана
таратайка
таратор
тарашувам
тарга
тарелка
тарикат
тарикатски
тарифа
тарифен
тарльо
тартор
тартюфщина
тархана
тас
тат
татарин
татарка
татарски
тате
татев
татко
татков
татковина
тато
татов
татуирам
татуиране
татуировка
татул
татък
тафрене
тафря
тафта
тафтен
тахан
тахтаба
тача
тачене
тая
тая се
|
та1 съюз. 1. Диал. За съединяване и подчертаване: а) При свързване на еднородни части в изречението; и. Той бе тънък та висок, с мършаво длъгнесто лице. Влайков. Свирило лудо медна цафара, / свирило песня харна та стара. К. Христов. б) При изреждане на действия или предмети. Та ги брои, та ги прехвърля (алтъните) е ръцете си, попипва ги, гледа ги. Йовков. Какви ли не въртели ми правеха твоите хора! Та по отпущане на валута ли не щеш, та при митницата ли. А. Гуляшки. Ядохме та грозде, та круши, та орехи, та какво ли не. в) При последователност на действия; и, че, па. Прегърна майка Чавдара, / в очи го черни целуна, / въздъхна, та му продума. Ботев. Дига кобилца на рамо / та си на извор отива. П. Р. Славейков. Па си е зела билето, / та си го дома занесла. Нар. пес. Пил студена вода, та се простудил. г) При изразяване на ново сродно, по-силно качество или действие; че. В синьото небе над тях (върховете) се спряло юлското слънце и пече, та гори. Елин Пелин. Грее се бае Крачун на огнеца, а в лицето стана блед, та жълт като смил. Мих. Георгиев. Велко пристигна в града рано след обед модър, та черен от студ. Дим. Талев. 2. За присъединяване, като добавеното изречение е обикновено елиптично и уточнява, развива, допълва предходната мисъл. От там, през планините, та в троянските колиби. Вазов. Удари го с копито и така го ритна, че Мечо се търкулна презглава, та чак в дола. Ем. Станев. Щом се показа, те се спуснаха с протегнати ръце и го емнаха, та вътре. Ст. Даскалов. 3. 3а противопоставяне и съпоставяне. Осемдесет години теглих и страдах като куче, та сега ли рахат ще видя? Елин Пелин. На това място се събират хвъркати песнопойци от съседната гора, всеки ден, като почнеш от април, та чак до края на август. Елин Пелин. Сега партенки не могат да се купят, та було ли! Г. Караславов. Като е по-млад, та да не е от желязо? К. Петканов. Той децата си няма с какво да нахрани, та гости ще вика! А. Гуляшки. 4. Въвежда подчинени изречения: а) За начин. Изяли ги, та не остало косъм от тях. Вазов. Яде бай Ганьо, брей, не се шегува, яде та ушите му плющят! Ал. Константинов. Той я взе (ракията) засмя се, та чак очите му светнаха. Елин Пелин. Опна Нено юздите, та кон му на задни крака се изправи. П. Ю. Тодоров. б) За следствие; поради което, че. Кажи ми, мале, що плачеш? / да не са татка хванали, / хванали или убили? / та ти си, мале, остала / сирота гладна и жадна? Ботев. Нека си я разделим овреме (земята), та всеки своето да си знае. Елин Пелин. На другия ден беше празник, та чудна веселост имаше в гласовете на момите. К. Петканов. Беше тъмно, та, не можеше да се разбере ни дума от писаното. Ст. Загорчинов. в) В съчет. с да — та да сложен съюз за цел; за да, че да. Утре ще останеш за обяд, та да се запознаеш със селото и да чуеш жалбите на селяните. Вазов. Разпрегна дядо Иван колата си, та да почине. Блъсков.
та2 частица. Диал. 1. За подчертаване на предмета или действието, за които става дума. Та тъй влазя ли се, бе синко? Вазов. Та той не за вечерята беше дошъл. Та той беше тук заради нея, заради Станка. Г. Караславов. Кой е този Русан Радичков? — Та кмета. Дим. Ангелов. || Между повторено съществително или глагол. Не си гледа занаята — такъв хубав занаят! — ами като е рекъл служба та служба. Влайков. Ами баща ти, като завика: стой та, стой. Какво да правя — останах. Йовков. И братята ти, и снахите ти, всички са викнали да се разделим та да се разделим. Елин Пелин. 2. Обикн. в съчет. е та, та що, та какво, е та що, е та какво — като самостоятелен въпрос, понякога при очакване да се разбере какво ще произлезе по-нататък. Къде ще вървим по тъмно? В околностите са се появили вълци. — Е та що? Дим. Димов. Какво — рече той. — Май прав е свато Денко — Е, та? Кр. Григоров.
|