|
тàбла1 ж. (лат.). 1. Плосък, голям, продълговат съд за носене, поднасяне на почерпка, храна и др.; поднос. Влезе Кръстевица с тенекиена табла, на която имаше четири чашки с ракия. Г. Караславов. От таблите със супа излаза бяла пара. Л. Стоянов. Той бърза и високо с двете си ръце издига таблата си, препълнена с нови цветя. Йовков. 2. Широк и плитък съд; тава, тепсия. Пълна табла с банички.
тàбла2 ж. (лат.). 1. Дървена кутия с начертани особени фигури, с кръгли плоски плочки „пулове“ и зарчета, употребявана за игра. 2. Вид игра в такава разтворена кутия. После седнаха да играят на табла. Вазов. 3. Училищна черна дъска. Ако ви е мъчно да повярвате, погледнете на таблата — и той стана и ѝ посочи окачената на стената черна дъска с имената на гостите. Вазов. 4. Остар. Плоча за писане. Книгите ни са затворени. Извадили сме таблите си. Влайков. 5. Остар. Табела. На стената увисва малка кръгла табла — Алеко Константинов, адвокат. П. П. Славейков. 6. Голяма плоска част на мебел, врата и пр. Табла на креват.
|