тавà ж. (тур.). 1. Плитък, широк метален съд за печене; тепсия. А колко баници и баклави / готови вече са — тави, тави, тави! К. Христов. 2. Широк разлат съд за варене на мармалад, сладко и др. В една широка тава къкреше и дигаше мехури гъста каша. Дим. Талев.
|