тавàн м. (тур.). 1. Горната, вътрешна страна на стая, на помещение: потон. В кръчмата беше тъмно и непроветрено. По тавана висяха големи паяжини. Елин Пелин. Една походка лампа висеше на тавана и хвърляше ярка светлина. Йовков. Дъсчен таван. Гипсов таван. 2. Помещението между покрива и стаите. Веднъж Галунка дотърча изплашена и каза, че на тавана ходи някой. Йовков.
|