|
тàен, тàйна, тàйно, мн. тàйни, прил. 1. За който не се съобщава на другите, който се крие от другите. И сбрани, сдушени във тайни места, / слушаха със трепет, с зяпнали уста / неговото слово сладко и опасно. Вазов. Разсъмна се, додето стигнат в тайната квартира. А. Каралийчев. Тайно събрание. Тайна дейност. Таен договор. Тайно завещание. || Който е предназначен да се знае от малко хора; секретен. Тайна кореспонденция. Таен съветник. Таен агент. Таен секретар. Тайни документи. 2. За чувства, мисли, преживявания и под. — съкровен, скрит. Йоаким подушваше тайните копнежи на Светослав да допипа короната чрез посредството на Чоки. Вазов. Но имаше сега нещо, което крепеше душите и даваше тайни надежди. Йовков. Тайно желание. 3. Тайнствен, загадъчен. Понякога тайна сила / към тамо го тика. Вазов. Из тайни далнини глас нежен ме зове. Дебелянов. Дали те тайна болест налетя, / кажи какво ти е сега, та страдаш. Ем. п. Димитров. Тайни заклинания. □ Тайна вечеря (църк.) — вечеря на Исус Христос с учениците му преди да бъде разпнат. Тайно гласуване — гласуване с бюлетина или писмено.
|