таз, тàзът, тàза, мн. тàзове, таза (сл. ч.), м. (араб.). Широките кости от скелета на човек, които се намират под кръста; корито.
таз местоим. ж. Диал. Тази. □ И таз добра (разг.) — за израз на неприятна изненада, на неодобрение.