тàйна ж. 1. Нещо неразгадано, никому неизвестно. Тайните на битието. || Нещо неизвестно на много хора или известно само на един; секрет. Дали в това се не крие тайната на изчезването на двамата турци? Вазов. Тя помисли, че Станка в бълнуване ще издаде тайната ѝ, и изтръпна. Елин Пелин. Не можеше да остане тайна участието ми в движението. Величков. 2. Потайност. Тайните на големия град. □ Пазя пълна (строга) тайна — нищо не казвам за нещо, което зная.
|