|
тàйнствен, -а, -о, прил. 1. В който се крие някаква тайна. Павел беше се подпрял до тезгяха и водеше дълъг и тайнствен разговор с кмета. Елин Пелин. В първите два дена слухове тайнствени идеха отвсякъде, които ни въодушевяваха с вяра в успеха на въстанието. Величков. || Необясним, неизвестен. Ти ще умреш от тайнствена смърт. Ст. Загорчинов. Тайнствената висока фигура пак ходеше и пееше странно. Вазов. 2. Който е изпълнен с тайна. Усещах по тайнствения вид, който зимаше, когато ме видеше, че има нещо да ми чете. Величков. Вън на двора неволно трябваше да се спрем, смаяни от тайнствената прелест на южната нощ. Йовков.
|