тайфà ж. (араб.). Разг. Група от злодейци, пакостници, безделници. В Преспа всички познаваха тайфата на Хайредин Арап ага и избягваха да се изпречват на пътя ѝ. Дим. Талев. Тайфи мръсни деца се катереха по зидовете на богатите домове, за да крадат узрелите жълти дюли. Ст. Загорчинов.
|