|
такт1, тàктът, тàкта, мн. тàктове, тàкта (сл. ч.), м. (лат.). 1. Муз. Всяка една от равномерно редуващите се малки групи звукове от една мелодия. Неговият силен бас се присъедини към бистрия глас на момичето, закъсняваше на няколко такта и след това плавно и бързо го догонваше. Йовков. Едно пиано от сутрин до вечер повтаря пет-шест такта от някакъв валс без начало и без край. Св. Минков. 2. Редуване на равномерни последователни движения обикн. при вървене в строй. Войниците вървяха в строй, ножовете на пушките им правилно се поклащаха ту на една, ту на друга страна, краката им пазеха такта. Йовков. Ротата. вървеше в такт с песента въпреки снега и локвите. П. Вежинов.
такт2, тàктът, тàкта, мн. няма, ср. (лат.). Умело, внимателно постъпване или държане към някого; тактичност. Познат беше на мало и голямо, обичан от всички за своя такт Той умееше да смекчава конфликтите. Йовков. Чувство за такт.
|