талѝга ж. (мадж.). Диал. Дървена конска кола; каруца. Захванаха вече трескаво да се приготовляват за път. Колчо пазари и талига. Влайков. Откъм селото се зададе талига. Кончето подскачаше в тръс. А. Гуляшки.