|
там. I. Нареч. 1. На място, където не се намира лицето, което говори; на онова място. Противоп. тук. Там в градината Росица, / плахата ми гълъбица, / восък бледа сред шумака / вие китка, мене чака. Яворов. Далеч на изток, гореше широко огнено сияние. Като че някакъв грамаден пожар беше пламнал там. Йовков. Слезни между братята роби — / в морето от вечна тъма, / и твоята лампичка бледа / ще бъде там ярка звезда. Смирненски. И през сън само спомняш, че има там някъде / градове и села. И война. И пожари. И танкове. Ас. Разцветников. 2. Прен. Подчертава смисъла на думите, с които се свързва — тъкмо в това, в това именно. Та именно там бъркаме я: от политика бягаме. Вазов. Бъдете мъдри и единни: там е нашето спасение. О. Василев. II. Като частица. Разг. За изразяване, подчертаване на неопределеност, несигурност или пренебрежение. Я ни донес едно кило вино, опечи и нещо там, каквото има. Йовков. Пиши за жетварите там, / за теглото, / за черните кърви, / що пие земята. Вапцаров. Малко е моето лозе. Имам там два-три корена, колкото да не сме без нищо. К. Петканов. А бе, дайте там по един лев, колкото да не е без пари. Ран Босилек. □ Ни сам, ни там (диал.) — в неопределено, несигурно положение; наникъде. Остана си ни сам, ни там. П. Р. Славейков. Сам-там (диал.) — тук-там. През сливака сам-там замъждука по къщите светлинка. П. Ю. Тодоров. Там е работата (разг.) — това е най-важното. Ама не му е времето, моментът неблагоприятен — там е работата! Ал. Константинов. Тук-там — на отделни места, не навсякъде. Тук-там из гората все още се виждаха цели букети неокапали листа. Ем. Станев.
|