тананѝкам, -аш, несв., прех. Пея с тих глас и без думи някаква мелодия. Детето се върти наоколо, къса листчетата на едно цветче и си тананика тихичко. К. Константинов. Лесничеят си тръгна, като продължаваше да се усмихва самодоволно и да тананика някаква песничка. Ем. Станев.
|