|
тангò, мн. -à, ср. (исп.). 1. Вид съвременен танц, с бавен такт, който се танцува от двама души. Чай по случай рождения ден на Вена. Гости — повече млади, нейни приятелки и приятели, в салона танцуват танго. Ст. Костов. 2. Музика за такъв танц. Там се танцува и се пие под звуците на моряшкия оркестър, който свири танго. Св. Минков.
|