тàнец, мн. -нци, м. (нем.). 1. Танц. Тангото свърши. Последва тутакси друг, по-бърз танец, но те стоеха изтръпнали и не искаха да се подчинят на новия ритъм. О. Василев. 2. Диал. Хоро. Три се танци вият под Будина града; / първи танец води лична Ангелина, / втори танец води млада Янкулица, / трети танец води млада Секулица. Нар. пес.
|