тантèла ж. (фр.). Изплетена от конци лента във вид на мрежа с фигурки, употребявана за украса на дрехи, бельо и под; дантела. Ния плетеше широка тантела с една кука. Дим. Талев. Кожената ѝ чантичка лежи полуотворена върху бюфета и от нея се подава тънката ситна тантела на кърпичката ѝ. Св. Минков. Насреща ми иде девойка с мотика на рамо, с тъмнозелен сукман и с бяла, обшита по краищата с тантела, забрадка. Н. п. Филипов. || Мрежеста тъкан с фигурки. Блуза от тантела.
|