|
тàпа ж. 1. Запушалка на шише, направена обикн. от корк. Удари ни миризмата на уиски и коняк. Тапите от шампанското се удряха в тавана. Г. Белев. 2. Парче корк, което поддържа въдицата за ловене на риба да не потъва изцяло във водата. Бъчваров хвърли въдицата точно там, където му бях казал. След малко тапата примърда. Д. Калфов. Заметнеш леко закачения за кукичката червей и впериш очи в тапата. Ем. Станев.
|