тàртор м. (гр.). 1. Диал. Главатар на дяволите. Махай се отпреде ми, стар вещер! Мислиш, че не зная какви магии вършите в тая къща и дяволския тартор викате посред нощ? Ст. Загорчинов. 2. Прен. Неодобр. Предводител, водач на група пакостници. Немирен човек. Тартор на всички бунтовници в Преспа. Дим. Талев.
|