|
тàтко, -то, мн. -вци, м. Баща ми или бащата на някого: тате. Когато яничарите убиха татко му и майка му, те взеха него със себе си. В. Друмев. Сиротно чедо беше тя. Отколя / замина нейний татко по гурбет — / замина, и ни вест, ни кост от него. П. П. Славейков. При татко искам да ида, / при татко в Стара планина; / татко ми да ме научи / на какъвто иска занаят. Ботев. Когато ти си весел, татко, цялата къща е весела! Елин Пелин. Че моли сам, за прошка и забрава / синът ти, татко мой! Лилиев.
|