|
тàтков, -а, -о, прил. 1. Който принадлежи на татко. Не видя ли таткови ми двора / и не чу ли майка да говори? Ран Босилек. Той като не можа да удържи татковата си вяра, потурчи се и стана най-зъл християнски враг. В. Друмев. 2. Като същ. татковото ср., татковата, ж. Галено обращение на татко към свое дете. Иди, татковото, да ми донесеш вода да пия.
|