|
тàтов, -а, -о, прил. 1. Който принадлежи на тато, който се отнася до тато. Чувам татовия глас отвън. Влайков. Да искаш татовото съгласие? Няма да ти го даде. Вазов. 2. Като същ. татовото ср., татовата ж. Галено обращение на тато към свое дете. Анке, Михалчо, хай вървете си, татовата, легнете. Вазов. Донке, иди, татовата, у чича си тая нощ. Вазов.
|