|
тату̀л, мн. няма, м. Силно отровен бурен, който расте по торищата, с едри листа, бели цветове и бодлив плод. Datura stamonium. Старата оглеждаше тъмнозелените стъбла на татула, измерваше внимателно посивелите бодливи семена и се питаше дали са узрели добре ситните смъртоносни зрънца. Г. Караславов. Дворът беше обраснал с татул. Дим. Димов.
|