|
тàя. Вж. тоя.
тàя, -иш, мин. св. тàях, несв., непрех. Диал. 1. Топя се бавно, незабелязано. Снегът таи, намалява се и все повече се разкъсва. Йовков. 2. За съд — пропускам влага. Стомната таи. Кацата таи.
тая̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Крия дълбоко в себе си, не казвам, прикривам нещо. По чувства сме братя ний с тебе / и мисли еднакви ний таим. Ботев. Между това Трайчев продължаваше да таи в душата си плана да се раздели с Цонка. Вазов. С другарите си беше мълчалив и хладен. Явно беше, че таи нещо в душата си. Йовков. Прангата все пак таеше нейде в душата си искрица от надежда. Влайков. тая се страд.
|