Речник

твой, твòя, твòе, мн. твòи, кратка форма ти, притежат. местоим. за 2 л. ед. 1. Който принадлежи на лицето, към което се обръщаме при говорене, който принадлежи на тебе. Дай твоя нож, че е по-остър. Вазов. Трябваха пари и аз дръзнах да посегна на твоите пари. Вазов. Да бяха, либе, да бяха, / да бяха злато ковано / твоите руси косици. Яворов. Щото е мое, то е твое. Вазов. 2. Който е близък, роднина или приятел, съидейник и под. на лицето, на което се говори. Аз съм твой мъж, и ти ми си жена! Вазов. Приеми моя сърдечен привет, добра и мила приятелко. Привет също и на всички твои домашни. Вазов. В плен пленила е русалка / твойто либе, моме малка. К. Христов. Твоята съученичка. 3. Който се отнася или е свързан с лицето, на което се говори. И в твойта смърт и в тяхното страданье / познах теглото аз на тоз народ. П. Р. Славейков. Все тъй си добър към мене, Иванко, и няма край на твоята добрина. В. Друмев. Аз вярвам, майко — родино пресвята, / във светостта на твоя бъден ден. Вапцаров. 4. Разг. Като същ. твоят, твоята, твоето — а) ср. Всичко, което принадлежи на лицето, на което се говори. Твоето си е твое, бъди спокоен! б) ж. и ср. Всичко, което става или се случва с лицето, на което се говори; участ. съдба. Искам да ти кажа: тегота ми е. — Твойто, Илия, се казва: неволя от слободия! Вазов. Чорбаджи, твоята е наредена вече. Чудомир. □ На твое място — в твоето положение. Ти си оня хусарин, който грабна някога Елена. И аз на твое място щях да я грабна. Ст. Загорчинов. На твое разположение съм — можеш да се обърнеш към мене за помощ, услуга, разпореждане и др. Ако имаш нужда от нещо, аз съм на твое разположение. На твоя ум съм — мисля като тебе. Видиш ли? И той е на твоя ум. Величков. Не е за твоята уста лъжица (разг.) — не е за тебе, не можеш ла се справиш, не си достоен и под. Не е твоя работа (разг., груб.) — това не те засяга, нямаш право да се занимаваш с това. Нека бъде твоето — да бъде, както искаш ти. Същият си вироглавец, не си се променил ни на косъм. Нека бъде твоето. Ст. Загорчинов. Твоя воля — както искаш ти и както намираш за добре. Разбирам, че ти искаш по-скоро художник да бъдеш, отколкото писател. Твоя воля. Може и художник, макар че дарбата ти друго подсказва. Д. Немиров. Твоя милост (остар.) — учтиво обръщение към мъж; вие. Твоя милост ходил ли си, обикалял ли си тъй повечко свят? Ал. Константинов.