|
твърдоглàв, -а, -о, прил. Който не се подчинява, не се съгласява лесно; упорит, непреклонен. Но хаджи Гето е твърдоглав и ушите му не чуят ни молби, ни заплашвания. Каравелов. Да казват чувам аз, че упорит народът / бил. Вярно, упорит е той и твърдоглав. П. П. Славейков.
|