|
твърдя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. твърдя̀л, -а, -о. мн. твърдèли, несв., прех. Настоявам, уверявам, че нещо е истина. Но тука има явно нарушение на закона. — Там е работата, че аз още не съм сигурен в това, което ти твърдиш. А. Гуляшки.
|