тевтòнец, мн. -нци, м. 1. Истор. Лице от древногерманско племе, живяло в края на старата ера и воювало с римляните. || Обикн. мн. Общо название на германските народи. 2. Пренебр. Немец, германец. Страцин! Сразен е злостният тевтонец, / ранен е смъртно побеснелий звяр. Д. Полянов.
|