теглѝло, мн. теглилà, ср. Диал. Тегло, мъка, патило. Чуй как стене гора и шума, / чуй как ечат бури вековни, / как нареждат дума по дума / приказки за стари времена / и песни за нови теглила. Ботев. Майко жална, мъченице клета, / от къде се взе у тебе сила / да изтърпиш таз съдба проклета, / да пренесеш толкова теглила. Вазов. Мен живота върволица / бе от мъки и теглило. Вазов.
|