|
теглòвен1, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който се отнася до тежест, тежина, тегло. Тегловна единица. Тегловна част.
теглòвен2, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Изпълнен с тегла; тежък, мъчителен. Животът е открил за него само своята тегловна страна. Величков. Те са сирачета, дума. Малко ли са измъчени от тегловен живот, та още да ги мъча? Влайков.
|