|
тегобà1 ж. Задължение на населението към държавата, към властта; повинност. Отроците обаче бяха отегчени и от други още тегоби: работеха царските земи, зидаха крепости и отиваха на война. Вазов. Данъчна тегоба. Пътна тегоба.
тегобà2 ж. Остар. Мъка, скръб. И плача за умрелий, плача за съдбата / на живите, но по-горчива тегоба / налита ми духа кат смисля за тъгата, / коя с живота дадена е нам в делба. Величков.
|