|
тежà, -ѝш, мин. св. -ах, несв., непрех. 1. Имам определено тегло, тежест. Товарът тежи един тон. Лекарството тежи сто грама. 2. Имам голяма тежест, много тежък съм. Пълните стомни тежат и тя ги оставя на калдъръма. А. Каменова. || Вися, спускам се тежко, с тежест. Той бе натруфен като жена: по ръцете му висяха гривни от злато, на шията му тежеше бисерна огърлица. Н. Райнов. Ти пак си сам, като дърво в полето, / и над полето и по твойте клони / тежи злато и зрее есента. Ас. Разцветников. И щитовете им (на Момчиловци), и гърдите на конете тежаха от такива плочици, които светеха като хиляди зорки очи. Ст. Загорчинов. 3. Прен. В тежест съм на някого, причинявам му грижи, разноски. И тя скоро разбра, че Еньо я мрази, че тя му тежи със своето нещастие. Елин Пелин. Действително, ако беше послушал приятелите си, сега на плещите му нямаше да тежи тая тежка отговорност. П. Вежинов. 4. Прен. Мъча, измъчвам, смущавам. И добре ще стори да се покае, че колкото престъпления, колкото човешка кръв тежи на душата му. Вазов. Погледите му тежат като камъни. Йовков. Отмъщението им никога не закъсняваше. Като някаква неотвратима орис, то постоянно тежеше върху Вълчан. Йовков. 5. Само 3 л., в съчет. с лично местоим. ми, ти, му и пр. — а) Усещам неприятно тежестта, теглото, товара на нещо. Пълните бакъри не ѝ тежаха. К. Петканов. Чакай, бе човече, недей бърза толкова, че не мога да те стигна, дисагите ми тежат! Ал. Константинов. б) (прен.) Тежко ми е, мъчно ми е, измъчвам се от нещо. А времето хвърчи, не го е грижа / кому тежи, нито кому е леко. П. П. Славейков. Но мъка, черна мъка ми тежи: / не мога да си дойда, да те видя. Вес. Георгиев. Тежи ми, боже, кръстът на живота. Михайловски. □ Всеки камък тежи на мястото си — всеки е ценен там, където е необходим. Главата ми тежи, краката ми тежат — уморен съм, болен съм, не се чувствам добре.
|