|
тèжест, -тта, мн. -и, ж. 1. Физ. Само ед. Силата, с която земята привлича телата; тегло. Център на тежестта. 2. Количество маса, измерено с единица мярка; тегло. Пресмятаха тежестта на златото, определяха броя на претопените за него жълтици. Йовков. 3. Качество на тежък; тежина. Тоя път умората, тежестта на раниците, болежките на убитите в походите — всичко се забрави. Йовков. Черквичката се е схлупила под тежестта на плочния покрив. Елин Пелин. 4. Обикн. мн. Тежък предмет. Подигаше сам невероятни тежести. Йовков. По германските кораби се чувствуваше някаква особена вялост и често на кърмите стояха цели групи матроси, натоварени с тежести, наказани за недисциплинираност. Д. Добревски. 5. Прен. Болезнено усещане, някаква пълнота в орган на човешкото тяло при някои страдания. В гърдите му имаше някаква страшна тежест. Елин Пелин. Усещаше тежест по всички стави на тялото си, мъка стягаше гърдите му. Кр. Григоров. 6. Прен. Отговорност, грижа, задължение. Това е ограбване на трудовите хора, защото те са милиони и следователно върху техния гръб ляга цялата тежест държавния бюджет. Г. Караславов. □ Имам тежест — имам авторитет пред някого, държат на мене, слушат ме, уважават ме. Съм в тежест (на някого) — създавам му грижи, разноски. Синът още е в тежест на родителите си.
|