|
тèжко нареч. 1. С голяма тежест. Пред тях скърцаха две тежко натоварени волски коли. К. Петканов. 2. Тромаво, бавно. Върви тежко. 3. Уморено, без сила, изтощено. Йордан се запъти към постланото с китеник одърче на двора и седна тежко. Вазов. Навън в коридора стъпваше тежко и отмерено новият часови. Кр. Велков. 4. Мъчително, болезнено, с болка. Въздъхваше тежко и очите му се наливаха със сълзи. Елин Пелин. Лазар тежко понасяше загубата на брата си, но не издаваше своята скръб. К. Ламбрев. 5. Важно, авторитетно, с достойнство, надменно. Странният човек в коженото одеяние се раздвижи, повдигна тоягата и тежко запристъпя. Елин Пелин. Тя обичаше да я посрещат с почит и се държеше достойно и тежко. Г. Караславов. 6. Пагубно, разрушително. Превратът на 6-и септември тежко се отрази върху живота и политическо-общественото поприще на Величков. Вазов. □ Дишам тежко — дишам със затруднение. Старата не отиваше добре. Имаше огън, мяташе се, дишаше тежко. Йовков. Спя тежко — а) Спя непробудно. б) Спя неспокойно, дълбоко. Нощем тя спеше тежко и бълнуваше. Елин Пелин. Тежко ми е — а) Лошо ми е, чувствам тежест в корема, гърдите или сърцето. Тежко ми е на сърцето (стомаха). б) Мъчно ми е, болно ми е, страдам. Моята шега беше неуместна. Калина се разсърди. Стана ми тежко и аз се разкаях. Елин Пелин. Тежко ранен (болен) — опасно, смъртоносно ранен (болен). В нея (бележчицата) пишеше: „Майка ми е тежко болна. Трябваше да замина ненадейно.“ Г. Караславов. Защо не остана в болницата? — Място няма. Докараха тежко ранени. А. Каралийчев.
тежкò нареч. Диал. За израз на съжаление, окайване. Тежко на пътника, който се е изгубил ноще из тая планина и при такава буря! Вазов. Свой своего не храни, тежко му който го няма. Погов. □ Тежко и горко — израз за окайване: жалко, нещастен аз (ти, той и пр.). Кърджалии! Кърджалии идат! Тежко и горко нам! В. Друмев.
|