тèжък, -жка, -жко, мн. -жки, прил. 1. Който има голяма тежест, тегло, който тежи много. На камбанарията нямаше никой, а тежките камбани се люлееха силно, свободно, леко и биеха самички. Елин Пелин. Веднага няколко души грабнаха тежките чували и ги занесоха в склада. Йовков. По пътя за дома Гунка местеше тежката мрежа ту в една, ту в друга ръка. Г. Райчев. || Който има определено тегло. Куфарът е тежък двадесет килограма. 2. Който е масивен, плътен. Гостът влиза в един квадратен вестибюл с тежък бюфет, с кръгла маса и с няколко пружинени кресла. Св. Минков. На долния кат кулата нямаше прозорци, а само тежка дъбова врата и няколко тесни бойници през дебелите каменни стени. Дим. Талев. Тя беше още в сватбеното си облекло — цяло от тежка коприна. Дим. Талев. 3. Който има голяма сила или е причинен от движението на нещо тежко. Тежък удар с чук. Тежка ръка. || Лишен от гъвкавост, от плавност. Тежки стъпки се раздадоха по стълбите извън. Вазов. Тя си го представяше едър мъж, походката тежка, гласът отмерен и важен. П. Вежинов. 4. Прен. За миризма, дъх, въздух и под. — неприятен, нечист, противен. Подир тежката задуха в черквата той усети, че го боли главата. Вазов. Въздухът е спарен, тежък, слънцето гори. Йовков. || Който действа прекалено силно на обонянието. Тежък парфюм. 5. Прен. За болест, рана и под. — сериозен, мъчителен. Станка се разболя. Нейната болест не беше тежка. Елин Пелин. Дойдоха и другите и дигнаха ранения. Но раната на Щерьо бе тежка. Той изгуби съзнание още по пътя. К. Петканов. Тя си спомни слуховете, че Мария страдаше от неизлечима и тежка болест. Дим. Димов. 6. Прен. Който изисква голямо напрежение; труден. Старецът е грохнал и убит, като след някоя тежка работа. Йовков. Той беше свикнал с тежката физическа работа и се гордееше именно, че работи тежка физическа работа. Г. Караславов. || Който се изпълнява трудно, който създава затруднения. От дума на дума селяните дойдоха до данъците и, естествено, намериха ги тежки. Вазов. Може би го чакат тежки семейни задължения. Г. Караславов. 7. Прен. Трудно поносим, труден, мъчителен. А още по-трудно беше с храната. Едно бе разграбено, друго бе изгоряло, нещо пък остана и неприбрано по нивите. Предстоеше тежка, гладна година. Дим. Талев. Към полунощ той заспа и засънува тежък, кошмарен сън. Дим. Ангелов. Зафучаха зимните фъртуни и за Митко настъпиха тежки дни. Всяка сутрин ходеше на училище през сняг до пояс. М. Марчевски. 8. Прен. Много голям, сериозен, значителен. Предателството към отечеството е най-тежко престъпление към народа и се наказва с всичката строгост на закона. Конст., чл. 90. Тежка вина. 9. Прен. Диал. Богат, изобилен. Утре ще почнем да жънем тежката, спорната жътва. Ас. Разцветников (превод). Мислите ѝ грижовно се въртяха все около двата ѝ сина, които заминаха пролетес на тежка печалба във Влашко. И. Волен. || Голям, разкошен. Наскоро стана и сватбата. Хубава сватба направиха — помня я и аз — тежка сватба. Влайков. 10. Разг. За човек — който се налага на другите, който има авторитет; важен, авторитетен. Младен се носеше като тежък чорбаджия, държеше се гордо с връстниците си. К. Петканов. Да ти кажа, то и кооперация да е, но да туриш някой така по-тежък човек да я управлява. Кр. Григоров. 11. Разг. Който мъчно, бавно или с неудоволствие извършва нещо. Баща ти беше добър бояджия Тежък беше в плащането инак, ама майстор беше. Беше ма заборчлял триста гроша по едно време и две години ме лъга. Чудомир. 12. Диал. За жена или за женско животно — бременна. Аз първа познах, че Нонка е тежка= Първа ѝ обадих, мислеше, че е болна. Г. Райчев. □ Тежка артилерия (воен.) — артилерия, въоръжена с голямокалибрени оръдия. Тежка болест (диал.) — тифус, коремен тиф и др. болести. Тежка дума — а) Дума, която оскърбява, обижда. б) Важна, авторитетна дума. Тежка индустрия — индустрия, която произвежда средства за производство: машиностроене, обработка на материали и др.
|