|
тезгя̀х, мн. -хи и тезгя̀хи, м. (перс.). 1. Специална маса в кръчма или дюкян, на която се извършва продажбата. В кръчмата беше попреметено и чисто. Шишетата на тезгяха лъщяха. Йовков. Влязоха в аперитива и изпиха набързо по два коняка един подир друг. Така, на крак, пред тезгяха. П. Спасов. 2. Работна маса на дърводелец, обущар и под. След това се върна и седна пак пред тезгяха да шие нещо. Влайков. Наведен над тезгяха, Милуш работи. Йовков. Вътре стаята беше превърната в дърводелска работилница с малък тезгях и всякакви дърводелски оръдия. Дим. Талев.
|