|
текà, течèш, мин. св. тèкох, тèче, прич. мин. св. деят. тèкъл, -кла, -кло, мн. -кли, несв., непрех. 1. За течност, вода, река и под. — движа се, лея се, струя се по някаква посока. По хълми високи / мъгли се влекат, / низ дебри дълбоки / потоци текат. П. Р. Славейков. Но съмна вече! И на Балкана / юнакът лежи, кръвта му тече. Ботев. През средата на тоя остров течеше буйна и мътна река. Елин Пелин. || Падам, спускам се надолу. По лицето ѝ текат изобилни сълзи. Каравелов. Две струи студен пот течаха зад ушите на попа. Вазов. || Излизам навън; изтичам. Пуснати са всички бъчви и виното тече като река. Йовков. 2. Изпускам или мога да изпускам течност. Чешмата тече. От наранената кора на бора тече смола. 3. Поради повреда или недостатък пропускам или мога да пропускам вода и др. течности. Обувките ми текат. Покривът тече. Стомната тече. 4. Чрез постоянен приток постепенно се натрупвам. Парите ви са пари. Не сте ги хвърлили на вятъра, в банката сте ги турили. Лихвата им тече. Йовков. Водата тече в коритото. 5. Прен. За време, състояние и под. — минавам, преминавам. Дните текат еднообразно. Величков. Часовете бавно течаха, сякаш тая нощ нямаше да има край. Йовков. В последните десетина години неговият живот течеше по равна и гладка плоскост. Елин Пелин. 6. Прен. Поет. За реч, говор, мисъл и под. — движа се спокойно, равномерно. Той запазваше студеното си спокойствие, речта му течеше равна и безстрастна. Вазов. Гласът му беше мек и приятен, мислите течаха някак безшумно, свободно и леко. Г. Караславов. □ Ако не тече, капе (погов.) — има постоянни, макар и малки доходи. Тоя имот го имам от майка си Ако не тече — капе, все ще може да изхрани една челяд. Йовков. Носът ми тече (разг.) — хремав съм. Раната тече (разг.) — раната отделя гной или кръв. Текат ми лигите (разг.) — изпитвам силно желание да вкуся нещо апетитно.
|