|
текст, тèкстът, тèкста, мн. тèкстове, тèкста (сл. ч.), м. (лат.). 1. Словесен строеж, езикова форма на писмено или устно произведение. Текстът на Ботевите съчинения е проверен и издаден по първоизточниците. Сравнявам текстове. Възстановявам текст. Автентичен текст. || Документ или писмен паметник, за разлика от обяснителните бележки, дадени към него. Издавам текстове на старобългарски паметници. Текст с речник и коментар. 2. Цялостен откъс от някое словесно произведение. Той беше висок, мършав и начумерен мъж, с плешиво теме и студено лице, които заедно с мъчните текстове по латински вдъхваха у гимназистите завинаги отвращение към древността. Дим. Димов. В разговорите си старците понякога влизаха в спорове по някой текст от светото писание. Дим. Талев. 3. Бележки към чертеж или картина. 4. Думи към някое музикално произведение, предназначени за пеене. Дори и когато текстът на някоя народна песен е обикновен текст, у тези девойки той излиза по-бодър, по-жизнерадостен, по-възторжен. Г. Караславов.
|