тел, телъ̀т, телà, мн. тèлове, тèла (сл. ч.), м., и (рядко) телтà, мн. няма, ж. Тънка метална жица. Той надникна над камата: до тъпия ѝ край бяха изработени с жълт тел шарки и думите: „Свобода или смърт“. Вазов. Лиляна се залепи за решетката, вкопчи отчаяна пръстите си в тела. А. Гуляшки. Дълга тел, навита около напречната греда на тавана, крепеше кюнците. А. Гуляшки. || Сърма. □ Бодлива тел — тел за огради, със завити по нея остри шипове. Дворът беше ограден с летви и бодлива тел. А. Гуляшки.
|