тèлом нареч. Старин. По тяло, откъм тяло; физически. Дълбокото съзнание за общественото му възвишение го правеше да се мисли и телом висок и винаги се понавеждаше. Вазов. □ Телом и духом (книж.) — физически и духовно; всецяло, напълно. Изведнъж той отвори зениците си, съвсем побелели и влажни, и сякаш духом и телом се предаваше на чорбаджията. Дим. Талев.
|