телохранѝтел, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Човек, който охранява някое високопоставено лице. Той имаше един слуга с опълченска шапка, който му беше и телохранител, защото носеше сабя на кръста. Вазов. Ирина се опита да завърже разговор с партизанския офицер, който изглеждаше по всичко да е телохранител на Павел. Дим. Димов.
|