тèмбър, мн. няма, м. (фр.). Характерна особеност на човешки глас. Под ледената си външност той таеше дълбоко и страстно чувство към Ирина, което тя долавяше в блясъка на очите и тембъра на гласа му. Дим. Димов. Когато говореше със страст и от сърце, (гласът ѝ) добиваше особен, топъл, гръден тембър. Г. Караславов. || Характерна особеност на звука.
|